Четири кратки творби от поетесата Мара Белчева (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София), посветени на човешката близост и доверие. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ.
(Summary by Euthymius, based on the Wikipedia article on the poetess.)
For more free audiobooks, or to become a volunteer reader, please visit
